Допреди десетилетие не можех да се отърся от досадното усещане, че съм абонирана за някаква гигантска, перверзна, кармична шега.
Винаги поредният ми бивш се женеше за жената, с която се беше запознал веднага след раздялата ни.
Прекарах по-голямата част от двадесетте си години и малка част от третото си житейско десетилетие с мъж, който все отказваше на себе си привилегията да има собствено семейство. Постоянно ми повтаряше, че не вярва в брака – идея, която подкрепях към оня момент. Подписът в гражданското бил само лист хартия, с който може „да си избършеш гъза, докато си на планински поход”.
Въпреки безметежните месеци и лета Господни, които се изнизаха измежду пръстите ни, в крайна сметка се разделихме.
Когато това се случи, не бях съкрушена. Но няколко месеца по-късно ми идваше да разкъсам черния си дроб и да го дам на някой прелитащ гарван да си направи зимнина с него.
Разбрах, че по-малко от година от нашата разлъка той вече се беше оженил за друга и чакаше бебе. Оказа се, че той всъщност е вярвал в брака, но не и в брака с мен.
И няма какво да се лъжем, това си беше тежък удар за егото ми.
Спомняте ли си сцената от филма „Когато Хари срещна Сали“, в която героинята на Мег Райън се обажда на героя на Били Кристъл, плачейки, защото бившият й се е сгодил. „Предполага се, тя трябва да е неговата преходна жена. Тя не трябва да е единствената!“
При мен това обаче се случваше на конвейер. Очевидно бившите ми нямаха „преходни“ човечета и имаше нещо в мен, което ги тласкаше направо в обятията на прословутата им сродна душа.
Това, че бях несъвместима с тези момчета, по никакъв начин не беше удар за собственото ми самочувствие. Просто някои хора не са един за друг или поне не и за цял живот.
Имах един господинчо, който се кълнеше, че е влюбен в мен, но след по-малко от седмица отиде на почивка с друга жена, на която предложи брак, ударил коляно в мидените черупки на брега на Бяло море. Те са женени и до днес. Виждам постоянно „щастливите” им постове във фейсбук.
Да не говорим, че помогнах на едно от ексгаджетата ми да избере годежен пръстен за жена, която определено не бях аз. Той дори използва най-важния ми пръст, за да оразмери бижуто. В този случай нямах вътрешни терзания, тъй като раздялата ни беше приятелска и инициирана от двама ни, а аз наистина харесах новото му момиче. Но въпреки това разбирате накъде бия, нали?
Дори не мога да ви кажа колко съобщения във всевъзможни платформи съм получавала през годините от момчетата, с които съм се споделяла, които искаха да ме направят съучастник на добрите им новини. Всички до един държаха да ме уведомят, че след като сме поели по различни житейски пътища, те са срещнали най-невероятните жени и след вихрен романс, (все едно нашата връзка е била на забавен каданс през цялото време), решили да се понесат към олтара със замъглени от любов очи.
Разбира се, след тия благи вести следваха суперлативи за моята божественост, която в крайна сметка щяла да ми помогне и аз да намеря своя човек. Все пак съм била такъв страхотевичен улов!
Тук въртя очи.
Пророчествата им обаче се сбъднаха.
Намерих мъж, който да се ожени за мен
Вече сме заедно от осем години, макар че съм почти сигурна, че ако се разведем, той ще се ожени повторно до шест месеца, докато аз ще прекарам остатъка от живота си сама в селска къща, пълна с котки.
И все пак не можех да не се позачудя защо толкова време никой не ме поиска до края на времето ни. Сега вече съм наясно.
Бях убедена, че преходната жена е трябвало да дойде след мен, без да осъзнавам, че в действителност аз бях тя. Мъжете, с които излизах, в по-голямата си част тепърва късаха с отшумяващите си ергенски навици и разюзданите купони. Най-накрая се готвеха да създадат семейство и да се утвърдят в кариерата, но още не бяха стигнали там.
Благодарение на „божественото“ ми великодушие помогнах на тези момчета да зарежат мимолетните пиянски свалки и да придобият апетит към по-разумен и опитомен живот.
Насочих умело гаджетата си през прехода им на съзряване към действителната зряла възраст. Научих ги да имат по-осъзнати и смислени връзки. Подготвих ги да бъдат прилични съпрузи и половинки.
И наистина, ама наистина се радвам, че всички успяха да намерят жени, които, надявам се, никога няма да станат преходни за тях.
Мястото на Кексо 