Има жени, за които вече не е страшно да грешат. Те могат да бъдат криви. Те знаят какво е красиво вътре. Не се боят да се удавят. Те отдавна живеят в дълбините. Чувстват се свободни да плачат. От тъга и радост. Те също знаят как да се смеят.
Говорят направо. Държат гърба изправен. Игнорират глупаците. Слушат тишината. Черният шоколад е сладък за тях. Ценят времето. Не принуждават дъщеря си да им ходи по свирката. Не инструктират сина си да дири сгодна женица.
Те знаят как да бъдат сами със себе си.
Нямат идея как се приготвя кюнефе, но не се страхуват да попитат.
Те имат какво да облекат през лятото. През зимата също.
Все по-малко са пропуските в живота им.
Не им пука за побелялата коса. Нито за бръчките. Наясно са, че най-видните са от усмивки. Не се страхуват от това, което мислят.
Не им пука дали са измити чиниите. Дали храната е с или без глутен. Те ядат каквото си искат и през нощта. Знаят, че пушенето и пиенето не са толкова вредни, колкото това да не дишат свободно.
Вече не се страхуват да останат сами. Те знаят как да не виждат някого, който не ги забелязва.
Те имат какво да кажат.
Има за какво да мълчат.
За какво да се молят. Правят всичко от сърце. Те са нечий изход. Не се страхуват да изглеждат глупави. Те отдавна са престанали да се вълнуват дали са достатъчно слаби. Започнали са да бъдат.
Обичат този, когото обичат. Без обяснения. Без угодности. Спят със забранения плод.
Вече не обвиняват баща си. Най-после харесват майка си. Те не се страхуват да умрат. Защото те живеят.
Мястото на Кексо 