Внимание: Чупливи мъже! Целувай ги нежно!

Внимание! Чупливи мъже

It’s a man’s world, та It’s a man’s world пееше с пълно гърло титаничният Джеймс Браун. Да ме прощава този покоен великан, ама в света отдавна не пребивава онова мъжко, което е възпял в творчеството си.
Ако светът наистина е мъжки, що наоколо ни от време на време пъплят пораснали момчета с широко разплакани гърла. Крехки господа, които все чакат на нас да ги натъпчем с биберони, напоени с транквиланти, и майчински да ги подундуркаме в уморените си скутове.

Сега някой като нищо ще изсвисти в ухото ми думите: „Егати мъжемразката. Сигурно вместо туршия за зимата, затваря буркани с панирани мъжки уши”. Ами не! Истината е, че ако имах поне малко рисувателна виртуозност в организма си, бих се изобразила автопортретно с медицинска касинка със забодено върху нея росно омайниче.
Без претенция да съм достоен контрапункт на мистър Браун, умело измузицирал мъжкия свят, ще дръзна да забъркам любовнобилеста отвара с няколко причини, обясняващи защо някои господа са по-чупливи от нас.

Наблъскани от малки с мантрата, че момчетата не плачат, те за нищо на вселената няма да пролеят сълзи, гледайки „Мостовете на Медисън”.  Склонни са да дадат шанс да им порасне втора Адамова ябълка от пренебрегването на рева, който клокочи в гръкляна им, ама няма да ти направят тоя кеф (!?) – да покажат „уязвимост”. Без свян обаче ще засвистят в ридания, ако любимият им футболен отбор отпадне от първенството или ни приемат още веднъж в НАТО. Ами то от толкова стискане на емоции си е цяло чудо, че не им се е пукнала хернията.

Мъжете понякога са толкова ревниви в опазване на чистотата в джентълменското си битие, че потъват в движещите пясъци на собствената си самодостатъчност. Но не защото са себични по учебник, а щото да споделят с нечистоплътните женски това, което ги тревожи, е щам на самозаблудена слабост. Така прилежно са си сгънали емоциите, че ако ги приклещиш между плочките в банята с „малоумни” въпроси, ще изтекат през сифона със скоростта на Ивет Лалова, предвождаща стадо африкански антилопи.

Мъже, които никога не биха ти кряскали като чайки в размножителен период, когато им дуднеш за поредния безпризорен чорап по пода. Но които изневиделица ще те заринат с новината, че са напуснали работа и се отправят на пътешествие в дирене на открадната си красота.

Мъже, които са толкова стъклени, че ти разказват вицове, когато нещата се нажежат като прегоряла цаца, щото е по-безопасно за целостта им от показването на решителност и смелост.
Мъже, които са в състояние да те подарят любовно на някой друг, щото все не могат да решат дали искат да си позволят да са уязвими с чувствата си. Все не измерват подходящия момент да ти кажат, че в мислите си отдавна се грижат за теб. Че заедно купувате памук шикер на децата си или нескопосано се опитвате да опънете първата си палатка на морски къмпинг.
Толкова ги е шубе да разчоплят отдавна закърнялата си мъжественост. Току-виж от бетонната плоча, под която са я скрили, вземе че поникне филиз на мъжкото.

И въпреки това не е добра стратегия да ходим около тях на пръсти, опасявайки се, че при по-тежка стъпка ще им се напука скелето. Няма нужда да ги обгрижваме постоянно с носни кърпички, съзрели първите признаци на житейска алергия.
Крайно време е да се научат да бъдат нащрек с усещанията не само на душите, но и на телата си, защото емоцията винаги марширува някъде из снагите ни. Гневът може да ни блъска не само в гърдите, но и да запоти яснотата на погледа ни. Тъгата затяга трахеята, а тревогата ни сдобива със стомашни язви.
Мъжете са толкова напоени със страха да не би да изглеждат слаби в мъжкия свят, че забравят да си махнат черупката, прибирайки се у дома. Колко по-лесно ще е да си позволят да бъдат човеци, а не просто мъже, които трябва да целуваме толкова нежно, чак ефирно, та да не би случайно да се раздробят от крехкост.

Помните какво се случва в света на паяците, нали? Женските са по-големи от мъжките екземпляри и след съкровения момент на „Обичам те” дамите просто се отървават от безполезния, па макар и сродна душа паяк. Възможно ли е природата изначално да е имала периферна роля за мъжките половинки на всички видове?
Или пък ги е създала по-слаби, за да им даде възможност да си научат урока с изразяването на чувствата.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s