Трийте Facebook приятели на воля!

Наскоро ме намери отново мъдрата приказка за доброто и лайното.
Припомни ми я човек, когото смятах за приятел, а той се оказа обикновен ренегат.
Две години беше хранил чиста ненавист срещу желанието ми отново да стане потребен на себе си, та да го намери щедрото на живота, ама – пусто, нищо не разбирам. Не и от такива „приятели“.
След като разменихме няколко къде възпитани, къде ядни думи, реших, че е време да си взема и последното довиждане с него.
Беше се отскубнал отдавна от аналоговото ми ежедневие, сега беше мой ред да го изтрия и от виртуалното си такова.
Учудих се с каква лекота натиснах Facebook бутона, който заличаваше всяка следа от някогашното ни добро познанство. Не го наричам приятелство, защото с годините почнах да вярвам, че тази промисъл свише трябва да е взаимна. Ако само едната страна бута другарството по нанагорнището и го чака в подножието на стръмното, то тогава това не е приятелство, а си е обикновено и някак ненужно комуникационно сношение.

Ако и на вашата душа й писне да търкаляте в пространството типчета, дето не знаят да ви ценят, трийте на воля.
Трийте на воля Facebook призраци, ако искате да запазите здравия си разум. И не смейте да се чувствате виновни.

Живеем в свят на непрекъснато сравнение и никой нито за секунда не се свени да извлече максимална полза от това. Подложени сме на непрекъснатия тормоз на чуждото мнение, което често тежи на плещите на започналия нехайно ден.
За какво са ни пълни Facebook дневници с непрекъснато хейтване и със самотни коментари под него?
Да, понякога новините са благи. От време на време някой потен залез ни замечтава по нецивилизовани дестинации, но всички крадат от щастието ни. Няма значение дали е майка ви, която, без да иска, е включила главните букви на клавиатурата и цялата ви Facebook стена крещи в истерия от вайкането по любимото й полуумряло мушкато.
Или пък изневиделица се появява досадният баща на бившето ви гадже, който – мине се не мине, и почва да опява, че вие сте най-доброто нещо, което се е случвало на оня непрокопсаник сина му.

Отдавна не захранвам дигиталните си илюзии със заблудата, че тоя или оня е постнал нещо, „без да иска“.

Трийте на воля Facebook приятели! Нямате нужда от пасивно-агресивни клетници, които се борят за правото си на собственост върху всяка част от живота ви.
Ще се учудите на колко непознати души позволявате всеки ден да се разхождат из щастливата ви памет.
Все едно да поканите уличен продавач на метли да вечеря със семейството ви, защото ви се е сторил много симпатичен. Той може наистина да е най-милото мустакато чиче, което някога ще видите, но може и да е сериен убиец. И в двата случая не е негова работа да наднича в уюта ви.

Трийте на воля Facebook приятелства и се погрижете за тези в живия живот.
Може в началото да срещнете собствената си съпротива, но натирете скрупулите и помнете – вие държите контролния пакет на приятелския си кръг.

Добрата връзка няма място във Facebook

Щастието е като здравето. Щом не го забелязваш, значи го имаш.
Същото важи и за връзките.

Колкото по-малко чуваме за едни отношения, толкова повече любов цвърчи в тях.
Пандемията Facebook не прощава на никого, докоснал се до нея. Тази социална мрежа е като зона, поставена под карантина. Всички неща, които може да замърсят човещината, са тук. И въпреки това всички се трупаме на витрината й. Важно ни е да ни видят колко сме усмихнати, колко сме щастливи, колко сме успели и колко сме обичани. Дали?
И на кого, по дяволите, му пука наистина за нас. Само на четирима-петима приятели, които са такива и извън нарцисизма на отрочето на Зукърбърг.

Facebook е добра маркетингова платформа, трибуна за разпространяване на постулати, за агитиране за тази или онази кауза, често за протягане на ръка за зов за помощ. Но да изтипосаш любовта си в тази септична интернет яма, не е подплатено с особен разум.

Да, веднъж-два пъти да покажеш на света какво те усмихва сутрин и какво посреща копнежа ти вечер, е в рамките на адекватното. Но ако всяка седмица поместваш селфи на две глави, които се целуват, а всеки месец оповестяваш статуса на връзката си по всевъзможни начини, то със сигурност нещо не е наред в тая „любов“.

Добрата връзка няма място във Facebook
Има два вида двойки, които държат на всяка цена да занимават целия свят с това, което се случва между завивките им.

Едните са тези, които непрекъснато развяват кирливите си ризи на показ, разменяйки си гневни слова и провокативни снимки в мрежата, забравили що е то лично пространство. Не само тяхното, но и това на потърпевшите, които имат неблагоразумието да са в графата им „Facebook приятели“. Все ми е тая, че той не е удържал на обещанието си да купи на благоверната последната филър процедура за горната джука. Или пък какво мисли тя за поредната му забежка.

Ако търсиш външна валидация на чувствата си, то твърде вероятно вътрешното им изражение да е чисто и просто едно голямо нищо.

Вторият тип двойки, които си умират да размахват „любовта“ си на Facebook показ, е тоя, дето уж трябва да ни накара да „завиждаме на перфектния им живот“.
В повечето случаи стената им в социалната мрежа е по-скоро фасада. Наречете ме старомодна, но си мисля, че не ти трябва някаква си там социална мрежа, за да те убедят, че любовта им е вибрираща, че щастието им е в добро здраве, че връзката им е зряла и уверена.

Няма нужда да показваш колко си „добре“ с другия. Хората забелязват, когато някой тъне в любовен разкош.

Когато сме влюбени, всички искаме да го изкрещим от върха на дробовете си, но колко зловещо би било, ако тръгнем да звъним на всеки наш приятел, на всеки братовчед, на всеки съсед, за да споделим тази емоция.
Същото е и когато го правим във Facebook.

Удивителните отношения са антитеза на описаните по-горе. Човекът, с когото най-много искаш да споделиш радостта от любовта си, е този, който те кара да я изпитваш, а не около 300 полунепознати индивиди.

Двойките, които наистина съжителстват в хармония и любов, познават цената на безценните малки интимни моменти, за които не знае никой друг освен тях.
Те знаят, че показването на любовта на другите олекотява нейната искреност, защото когато имаш публика, тя се превръща в пиеса.

Защото любовта няма нужда от перчене във Facebook, а от случване извън виртуалното пространство.

Обичам те със слабост

Толкова отдавна не бях обичала така, както мога, че бях забравила как го правя.

Не знаех дали все още е модерно сутрин да забулваш чевръсто яйца по панагюрски, или американските палачинки нагло са изместили нашенското в крайчеца на подноса, тътрещ се към леглото, просмукано трогателно с уханието на любовта.
Не знаех дали все още е приемливо да се обяснявам безстрашно в любов с ръчно написани писма. Или беше по-напредничаво да направя Facebook група с неговото име и да крещя от виртуалната трибуна самозабравата си към него.

Фотография: jDevaun
Фотография: jDevaun

Дали беше удачно да платя сметката на вечерята, на която аз съм го поканила, или щеше да се окаже жестоко засегнат от моето недоверие към финансовата му солидност.
Нямах представа дали ще го подплаша с извънредно добрите си стойности на ходещ спиртомер, който табиетлийски гледа света през мастиката на кристалчета през лятото и през заскрежените чаши, пълни с ракия, през зимата.

Толкова отдавна не съм обичала така, както мога, че бях забравила как да не се споделям с мъже, незнаещи какво да правят със силата ми. Толкова отдавна не съм обичала така, както мога, че почти бях забравила да си спомня, че знам как да завия тъгата на любимия.
Че знам как да се търкулна към накърнената му сърцевина, за да я вдигна от земята.
Че знам как да вдишам нагнетената му страст, когато заговори в захлас за нещо, което го изтезава.
Че знам как да му се разсърдя, когато глуповата му себичност изблъска в кьошето нежността му към мен.
Че знам как да се нацупя, когато той дръзне да подцени мощта, която лъха от него.

Бях запомнила как да обичам така, че да се чувствам несмислено крилата, своенравно крехка, унищожително голяма.
Бях запомнила как да бъда безкомпромисна към злопаметните малки реваншизми, които нито тогава, нито утре ще имат място при обичта ми.

Бях запомнила как да пръждосвам дребнавостта на жестовете, обрулени от тесногръдство.
Бях запомнила как се мечтае до предела на времето.
Бях запомнила как се препуска предано в прегръдките на другия.
Бях запомнила всичко. Този път обаче се надявам да не забравя как да бъда слаба.

 

Изтрий бившия

(пролетно почистване на Facebook)

Чували сте парчето на Queen Who wants to live forever, нали? И сте си мечтали тайно да сте безсмъртни. Истината обаче е, че някои неща трябва да умрат. Задължително. Безпощадно. Без право на възкръсване. Неизбежната кончина трябва да намерят онлайн спомените, свързани с бившия.

Фотография: Mattia Merlo
Фотография: Mattia Merlo

Имайте предвид, че вашият виртуален персонален публичен живот е доста гъвкава „личност”. Може да го управлявате както си поискате. Ако ви се ще, да триете снимки във Facebook, на които той собственически е присвоил пространството около талията ви. Безстрашно да заличавате със замах този или онзи статус от стената си, изтипосан там по времето на апогея на любовта ви, или пък не искате цели албуми с фотоси от пикници и лунапаркове да киснат във Flickr, то няма кой да ви отнеме този прерогатив.
Това може би е едно от най-състрадателните неща, които ще направите през земния си път – за вас и за другите.
Никой не се нуждае от повтаряне до втръсване на отминали времена, в които сте били щастливи до някой хубостник, останал в емоционалното ви чистилище.

И въобще да не ви пука, че бившата ви изгора ще ви се обиди или ще разчете този акт на унищожение по грешния начин. Да го приема както си ще. Не може да угодиш на интимните призраци, скрити в любовния скрин, да не говорим, че не е здравословно.

Приемете чистенето на дигиталния си свят като ленински съботник, който отваря пространство за нова интимност. Преди да се появи Facebook, хората нямахме възможност ежедневно да зяпаме по 50 снимки, на които се целуваме или се лендзим с някогашния ни любим. Разбира се, освен ако не сме били от оня мазохистичен тип, който до надрусване може да слуша парчето If You Could Read My Mind* на Гордън Лайтфут.

Спасете себе си от себе си

Да се отърсиш от минала емоция в тая технологична ера, не е Delete за всяка клавиатура. Едно време беше лесна работа – хвърляш четката му за зъби в коша, разрязваш хавлията му на парцали, с които да бършеш прах, и подаряваш фишовете му за Еврофутбол на съседа отсреща.
Избършете очите, влезте онлайн и го заглушете веднъж завинаги.

Не само във Facebook, но и в останалото цифрово пространство.

Изтрийте съобщенията му. Защо са ви безкрайно повтарящи се sms-и като „Късам синджира от желание по теб”, „Липсваш ми”, „Не дишам, когато те няма”. Време е да направите място за новата любов, която стои срамежливо на прага и не смее да натисне звънеца, защото все още се чувства като натрапница.

*Ако можеше да прочетеш мислите ми