Tag Archives: шут

Ужас! Получих мъжа, когото искам

Повечето жени, които сме били без връзка известно време, си мислим, че сме наясно какво точно искаме и търсим от емоционалните дела.

Самозвано вярваме, че след като сме имали достатъчно месеци подръка в несподеляне с някого, сме наясно какъв мъж би ни направил щастливи.
Имали сме на разположение цялото безвремие, за да свикаме един-два събора на вси любовни светии и да им поръчаме най-перфектния, най-можещия, най-чудния мъж на света.
Знаем колко мъжествена ще бъде челюстта, колко вирнат ще бъде алабросът и как ще се целува хубостникът, който след малко ще прекрачи в усърдно подредения ни женски свят.
Поръчали сме си го отговорен, смел, умен, забавен, без Едипов комплекс и с поне един чифт топки.
И си го получаваме. И всичките фантасмагории в главата ни се материализират.

1.jpg

Но какво, ако се окаже, че сме получили мъж в непълния му пакет. Че нещо сме забравили да споменем в писмото до любовния Дядо Коледа?
Какво, ако се окаже, че нещото, за което сме копняли толкова дълго и старателно, се окаже канско разочарование?

Кой да обвиним за нашата неудовлетвореност и охлузванията от челния сблъсък с различните разбирания на реалността?

Случвало ми се е веднъж да вляза във връзка почти насила. Хич не исках да се занимавам с тоя мъж, ама пустото ми щение за обичане. Изманипулирах се, че никой не е перфектен и скочих в любовното.
Голяма работа, че вместо със захаросан принц си лягах до най-обикновен дворцов шут.
Че вместо с бленуваните от мен суперкачества се сблъсках с някой и друг лош навик. Че се опитвах да прекалкулирам своите очаквания и че се сублимирах денонощно, че щом има някаква емоция помежду ни, то със сигурност ще ми стигнат силите да получа нужното ми щастливо решение на уравнението. Само дето бях забравила, че хич ме няма в математиката.
Неоправдано се тутках с изпълнението на предизвестения край на историята, ама все си повтарях, че щом провидението ни е сбрало, все има някакъв план за нас. Е, нямаше. Или поне не такъв, за който четем в края на приказките.

Но ако се окажете неудържимо привлечени към някой мъжки индивид, който грам не ви е по мярка, ама все пак сте склонни понякога да му издухвате носа, да го пляскате през ръцете, да сте готови на безобразни компромиси, то тогава нямате проблем. Или просто да сте друг вид мазохист.

Но ако не може да загърбите тая вселенска любовна несправедливост и не сте съгласни с мъжкия си късмет, то тогава не се колебайте – режете без упойка. Дори и да прокървите леко и да не спите един следобед от болка, скоро дори няма да се сещате за това интимно неудобство.
По-добре да си причините лек дискомфорт, отколкото да продължавате малоумно инатливо да киснете в една връзка, която на всичкото отгоре не е ваша.

Важното е да знаем, че не е наша грешката. Понякога виждаме любовен потенциал в някой случайно преминаващ през живота ни мъж, подлъгани от розовото на очилата.
Важното е да знаем, че нашето любовно няма да ни се размине. И че рано или късно ще си го получим.

 


%d bloggers like this: