Tag Archives: топки

Ужас! Получих мъжа, когото искам

Повечето жени, които сме били без връзка известно време, си мислим, че сме наясно какво точно искаме и търсим от емоционалните дела.

Самозвано вярваме, че след като сме имали достатъчно месеци подръка в несподеляне с някого, сме наясно какъв мъж би ни направил щастливи.
Имали сме на разположение цялото безвремие, за да свикаме един-два събора на вси любовни светии и да им поръчаме най-перфектния, най-можещия, най-чудния мъж на света.
Знаем колко мъжествена ще бъде челюстта, колко вирнат ще бъде алабросът и как ще се целува хубостникът, който след малко ще прекрачи в усърдно подредения ни женски свят.
Поръчали сме си го отговорен, смел, умен, забавен, без Едипов комплекс и с поне един чифт топки.
И си го получаваме. И всичките фантасмагории в главата ни се материализират.

1.jpg

Но какво, ако се окаже, че сме получили мъж в непълния му пакет. Че нещо сме забравили да споменем в писмото до любовния Дядо Коледа?
Какво, ако се окаже, че нещото, за което сме копняли толкова дълго и старателно, се окаже канско разочарование?

Кой да обвиним за нашата неудовлетвореност и охлузванията от челния сблъсък с различните разбирания на реалността?

Случвало ми се е веднъж да вляза във връзка почти насила. Хич не исках да се занимавам с тоя мъж, ама пустото ми щение за обичане. Изманипулирах се, че никой не е перфектен и скочих в любовното.
Голяма работа, че вместо със захаросан принц си лягах до най-обикновен дворцов шут.
Че вместо с бленуваните от мен суперкачества се сблъсках с някой и друг лош навик. Че се опитвах да прекалкулирам своите очаквания и че се сублимирах денонощно, че щом има някаква емоция помежду ни, то със сигурност ще ми стигнат силите да получа нужното ми щастливо решение на уравнението. Само дето бях забравила, че хич ме няма в математиката.
Неоправдано се тутках с изпълнението на предизвестения край на историята, ама все си повтарях, че щом провидението ни е сбрало, все има някакъв план за нас. Е, нямаше. Или поне не такъв, за който четем в края на приказките.

Но ако се окажете неудържимо привлечени към някой мъжки индивид, който грам не ви е по мярка, ама все пак сте склонни понякога да му издухвате носа, да го пляскате през ръцете, да сте готови на безобразни компромиси, то тогава нямате проблем. Или просто да сте друг вид мазохист.

Но ако не може да загърбите тая вселенска любовна несправедливост и не сте съгласни с мъжкия си късмет, то тогава не се колебайте – режете без упойка. Дори и да прокървите леко и да не спите един следобед от болка, скоро дори няма да се сещате за това интимно неудобство.
По-добре да си причините лек дискомфорт, отколкото да продължавате малоумно инатливо да киснете в една връзка, която на всичкото отгоре не е ваша.

Важното е да знаем, че не е наша грешката. Понякога виждаме любовен потенциал в някой случайно преминаващ през живота ни мъж, подлъгани от розовото на очилата.
Важното е да знаем, че нашето любовно няма да ни се размине. И че рано или късно ще си го получим.

 


Не влизай докрай, че съм суеверна

Имам един приятел, който ми обясняваше за нелепите обещания на баща си, че ако синът му мастурбира, ще ослепее и ще му се сплеска дупето во веки. Освен че е малоумна, тази родителска кьорава закана е и садистична. За да не се сдобие с плоска задница, моят авер няколко месеца наред вървял с натъпкан чорап в задната част на панталоните, за да му изглежда гъзето изпъкнало. Явно е предозирал с онанирането и се е притеснявал от татковите пророчества(?!). Истината е, че този ми другар от малък носи очила, но се съмнявам да е заради ищаха му от самозадоволяване. Така де, досега трябваше да съм велможа в някой прилепски клан, ако това беше вярно.

Фотография: pinkiwinkitinki

Фотография: pinkiwinkitinki

Оказва се, че сексът е толкова пълен със суеверия, че направо си е цяло чудо, че е останало място за оргазъм.
Все едно да вярвам на глупотевината, че щом съм притежателка на плътни и сочни устни, то няма да имам грижа да забременея от раз. Ами то било лесна работа тогава да ставаш майка. Нацупваш джудки и бебето излетяло от утробатата ти, без да разбереш. Ако това беше вярно, сега трябваше да си отглеждам малко африканско племе в хола.

Друга небивалица, на която са се наслушали ушите ми, е свързана със секса по време на менструация. Народният фолклор твърди,че ако правя любов през онези дни от месеца, партньорът ми ще оплешивее. Това, разбира се, невинаги е нещо гадно. За господинчото, който се е изпружил в кревата ми и вече се е запътил към оголване на кубето, много по-естетично би било, ако изведнъж остане без коса. Поне ще му спестя унижението от буклите и ниския кок, с които се опитва да заблуди природата.
Ами тоталната геометрична лаищина, твърдяща, че има правопропорционалност между големината на крайниците и на пениса. Това е такава измишльотина, че до ден днешен все още ми държи влага неприятната изненада, поднесена от бивш любовник, който предполагаше да ме съсече с Ескалибур, а се оказа, че едва ме пробожда със сгъваемото си джобно ножче. Кокалчето едва стърчеше от щедрия му иначе на косми пубис. Трябваше да слагам челник и да държа лупи, за да открия това невъобразимо съкровище. Е, нямах това археологическо търпение и набързо го проводих през прага. Заръчах му да се върне, когато порасне. Повече не съм го виждала.

Суеверията, които най ме забавляват, се отнасят до пола на бъдещите ни наследници. Ако искам момче, непременно трябва да заредя чекмежджето на благоверния със слипове, за да му държат топките по-топли. И трябва да получавам разширени вени от правене на секс права продължително време. Бабините деветини твърдят, че мъжките сперматозоиди били по-нахални от женските и щели да връхлетят, блъскайки по стените не само на влагалището ми, но и на тези в антрето.
Народните акушерки твърдят, че ако аз свърша първа, женската рожба ми е в кърпа вързана, но трябва да оргазмирам само и единствено в дни с четни дати, иначе може да забравя за фльонгите и балеринските обувки.

Ако любимият ми много иска да си избачка мъжки наследник, то тогава ще трябва да намина до някой географски магазин и да купя един компас. Много било важно главите ни да сочат на север. Така че, ако съвсем неочаквано се появят пирати в спалнята, за да ме прихванат на абордаж, няма да се тревожа. Явно компасът е намерил екипажа на «Черната перла», управлявана смело от Джак Спароу*, носещ бебето във вързоп.

* Джак Спароу – главният герой в пиратската филмова поредица „Карибски пирати”. Персонаж, изигран от великолепния Джони Деп.

 


Намери си топките и тогава говори с мен

Все мрънкам, че новите мъже в живота ми са наследници на някогашните евнуси. Все трябва аз да ги коткам, та да вземат най-накрая срамежливо с краче да напишат в пясъчника, че ме харесват.
Хубаво де, няма да се правя на мила и добра. Лоша съм със страхливите мъже. Направо ги кастрирам. Рязко, от дъно, безкомпромисно.
Страшна съм за момчетата, които стъпват около мен като мъничка японка, която си знае историческото местоположение – три крачки зад гърба на благоверния.

Фотография: marfis75

Фотография: marfis75

Безмислостна съм към онези, които ме гледат с влажен поглед на юница, ама все не могат да ме прекарат като голямото парче сено през ларинкса си.
Безжалостна съм към господата, които все ми подсказват чувствителната си душа, препоръчвайки ми някой толкова захаросан филм, от който заплашително ми се качва шикерът в кръвта. Не че от време на време не се посипвам с лигава глазура по собствено усмотрение. Но напоследък често ми се налага да благодаря на висшите сили, че са ми позволили да съм умница в този живот, та да мога да разпознавам любовните сигнали, скрити зад поредното целулоидно предложение.
Аман от филмови критици без топки!

Аман от свалячи, които оставят на съхранение при мен любимата си чаша за бира и рекламна партийна тениска, та да намерят повод, за да си ги вземат. За да ме поканят да се насладя на взора им, притеснен от желание, с който ме поглеждат срамежливо зад ръба на очукана халба.

Аман от обиграни танцьори, които чакат да пуснат въздълъг ретро блус, та да се престрашат да ми покажат колко са неадекватни в отъркването си в мен на дансинга. Които ме канят на изложба на Климт, за да ми покажат „Целувката”, намеквайки ми поговорката: „Говоря ти, дъще, сещай се, снахо.”
Добре, сещам се! Ама ако мога сама да се свалям и вкарвам в капани, то тогава за какво ми е плахият юноша бледен? За да му помпам скротума периодично с его атмосфери, та да не стои така безпризорно спихнат! Сори, не ми се играе тази игра.

Искам най-накрая да се появи оня мъж, който ще остави отпечатък от тялото ми върху стената, разбивайки страховете и задръжките ми, инжектирани със страстта му. Онзи, който безстрашно би крещял името ми в банята, докато техните спят в стаята му за гости. Онзи, който безсрамно би изрисувал голия ми силует върху фототапета в хола на стария ерген вуйчо му. Онзи, който би ме запознал с майка си все едно не е нищо работа, а всъщност казва всичко.
Онзи, на когото няма да ми се налага да кажа: „Намери си топките и тогава говори с мен!”


%d bloggers like this: