Category Archives: Градски калдъръми

Музика за освобождение на ума

Когато преди година за пръв път посетих Сицилия, никъде не ме спря музика, лееща се от пиано. Засипваха ме с неистова натрапчивост ноти от акордеони на леко уморени, но запазили жизнерадостния си ентусиазъм мустакати старчета.
Днес обаче музиката на един сицилианец ме свари неподготвена в центъра на София.

ДавидеДокато се наслаждавах на импровизирана китайска вечеря на типично българска пейка, звуците от нещо, което ушите ми искаха все повече и повече да припознаят, се загнездиха някъде между азиатската пикантна туршия и нашенския ориз със зеленчуци.

На 200 човешки стъпки от мен Давиде Мартело свещенодействаше върху клавиатурата на очукан черен роял.
Потънал в едва забележимо ерозиралите плочки на площада пред Пилоните, сицилианският пианист ухажваше търпеливо неангажираната си публика. Авторските му композиции изваждаха от мен сценарий след сценарий, кадър след кадър от безброй независими филми, подарили на сетивата ми носталгични честотни трептения.

Захласната в безвремието, което ми причини Давиде, едва долових съжалението на младеж, който убеждаваше някого по телефона, че едва ли ще намери кой да му изсвири точно такава музика за парчето, което опитва да сглоби в хола на родителите му.
Но не се съгласих с него. В България има чудовищно талантливи хора, които все още, може би, не са събрали кураж да подарят своята музика на света, обикаляйки всяка столица на планетата.

Това е формулата на Давиде. Брюнетът сам превозва рояла си със специален микробус, за да може да се напоим със свобода и вдъхновение. Утре (18 май 2013-а) ще залее отново пространството пред НДК в  жежкия следобед, за да кулминира с виртуозността си, доминирайки Нощта на музеите.
И както призовава прекрасната Владина: Прегърнете го, когато го видите. Давиде много хареса София и хората тук. Харесайте го и вие. Защото Давиде мечтае да освободи съзнанието на хората с музика.

 


%d bloggers like this: