С кифли на море

Човекът е човек, когато е на път. Това го знам от баща ми. Знам го и от собственото си туристическо CV.
Но от няколко седмици неколебливо и категорично перефразирам тази житейска аксиома на кифлата с френски кроасан, когато е на плажа.

Както подобава традицията, лятото предполага ваканция на море, преход на планински екопътеки, задушевно потене в градски условия.
И тъй като съм съвестна последователка на древните повели, и тази година хукнах по знайни и незнайни географски ширини да диря тамошните координати на отмора и щастие.

С току-що придобития ми обичлив съпруг първо се озовахме на див плаж без спасители, с много изумрудена вода и корабокруширал кораб, върху корпуса на който колонии от миди си правеха слънчеви бани.
После ни приюти къмпинг – брегът на който изобилстваше от морски таралежи, неособено добре прикрити сред каменистото начало на морето.
Минахме през островитянския фолклор и пихме вода от извори, бълващи разхлада, за да се озовем на прашасал път, водещ до мраморно прибрежие, претъпкано от старателно почистени метросексуални господа, ходещи така, все едно подутите им бицепси току-що са получили поредната криза на подагра.

Нали сме наясно, че няма как да има нейде пуяци, а пуйките да са другаде.
Знойни гърли, коя от коя по-неадекватна в избора си на парче плат, което наричат бански, размахваха като вещи фехтовчици селфи-дръжки във всякакви посоки. Много беше важно да се снима от всеки възможен градус татуировката, кълняща се във вечна любов към мъжа, който току-що й е подарил нов гръден силикон.

Не знам дали сте запознати с плажната мода, но е изключително важно да захвърлиш низвергнати на морското дъно джапанките. Тези самозванци трябва да бъдат натирени доживот на поне един разкрач разстояние, за да направят място на порнообувките с прозрачен свръхвисок ток, или ако все пак имате несгодата да познавате дюстабана отблизо, то поне да се възкачите върху дебели платформи, измайсторени от канап.

За нищо на света не забравяйте, че под жежкото слънце не се излиза със слънцезащитен крем, а с няколко пласта спирала, добре положен грим и червило, което ще предпази предните ви зъби от почерняване.

О, и не пропускайте и задължителния дрескод не само за плажа, но и като
първа вноска за членство в Клуба на кифлите. Обърнатите джуки, целунали челно предното стъкло на вартбурга, пардон, на миникупъра.

Защото каква кифла би била, ако нямаш мегдан да бъдеш напълнена ако не с мармалад, то поне с колаген.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s