Мога да си представя цялото нетърпение на новата любов. Иска ти се всичко да се случи вчера и да не ти се налага да прибягваш до тоя или оня изтъркан номер, ако случайно обектът ти на желание се обърка и реши, че му се играят игрички.
Аз лично тотално не долюбвам играчи. Нямам време да се пропилявам с непораснали момченца, които искат да си играят в пясъчника на големите.
Все тая дали иска да си играе на чичо доктор, на леля магазинерка или на пишман плейбой от квартала.
Знам колко е страшно да си позволиш да се влюбиш в някого, дето все увърта. Все нещо не му е угодно, та да дойде да те сграби като Кинг Конг блондинка.
Влюбването може да направи от най-умната жена доста глупаво същество. И колкото и всеки да драпа да се влюби, не ми се струва толкова забавно да се правиш на полуидиот заради някого, който не си е мръднал пръста, за да те влюби в него.
Да оглупяваш от любов, е малко като да се возиш на влакче на ужасите и все да не му се вижда краят.
Не казвам, че пропадайки в любовта, трябва да си пазим сърцето. Точно обратното. Раздавай, пръскай, поръсвай любов, но пази разума чист и не му отнемай достойнството.
Влюбването е като ваденето на мъдрец. Първо трябва да попаднеш на зъболекар разбирач, а после да вардиш кратера, останал след зъба, я от езика, я от нагло прокрадваща си път храна.
Влюбването е коварно, щото на него хич не му дреме дали си си направила най-якия план на света за мъжа, когото искаш. Изобщо не го интересува, че си достатъчно дръзка или безразсъдна, че да смяташ, че съдбата няма думата, когато иде реч да намериш твоя човек.
Влюбването не го вълнува, че точно сега не искаш да си във връзка, че си си взела почивка от всичките усложнения на интимността и че имаш ищах да останеш сама още малко.
И въпреки това любовта почти никога не е толкова ловка, че да ни препъне още на първия час. Дава ни достатъчно време, за да премерим кандидат-диверсанта, който всеки миг ще разбие на пух и прах грижливо подредената ни къща, не видяла мъжко присъствие скоро. Дава ни шанс да бъдем достатъчно умни, за да видим още от пръв поглед в кого възнамеряваме да влюбим сърцето си.
Трябва да сме наясно на кого сме склонни да освободим достатъчно пространство от себе си.
Затова умните жени подлагат на разпит мъжа, с когото са на първа среща. Не ги питат за това колко е тежал, когато се е родил, а му задават по-щекотливи въпроси за житейските му възприятия и за приятелите, които има в живота си. Не от болно любопитство, а за да докажат за пореден път народната мъдрост „Кажи какви са ти приятелите, за да ти кажа какъв си“.
И макар да съм радетелка на смелостта в любовта, не ми е все тая кого ще пусна в сърцето си. Все едно да не ми пука дали ще заредя с дизелово гориво при положение, че автомобилът ми е с бензинов двигател.
С две думи, преди да решиш да се влюбваш в някого, си напиши домашното. Не позволявай на емоционалните ти юношески фантазии да те направят на глупачка.
Не позволявай на копнежа за любов да замъгли здравословната доза реализъм, с който голямата любов върви ръка за ръка.
Мястото на Кексо 