Мацки, време е да върнем ловния билет на мъжете

Преди малко повече от четири години тържествено обещах пред себе си и моята женска хайка, че повече няма да си свалям мъжете.
Толкова ми беше дотегнало да засуквам фуста, да ръся остроумия, да пускам уж неволно кокетни флиртаджийски трели от устата ми, че бях на крачка да се откажа от цялото това интимно надиграване.

Реших, че е крайно време да си седна на пищно оборудвания задник и да зачакам позакъснелия ми съпруг.
Стана ми ясно, че е настанал моментът да пристана на природата на плячката, колкото и да ми е несвойски, па барем се намери някой смелчага, дето иска да притежава.

Седнах и зачаках… и така 3 години. Голямо чакане падна, ама пък как си струва!
Търпеливо го дебнех да ме зяпа три лета, да лелее по мен три зими, да отбягва свенливо погледите ми три пролети, да ме изпраща с невидима милувка три есени.
Чаках го, защото тоя път знаех, че я съм вдигнала ловджийската си пушка, я съм го подплашила. Не защото не е достатъчно мъж, а именно заради това.

Каквото и клише да е, мъжете обичат да ловуват. Да мислят стратегии за превземане, да се сражават с женските ни вятърни мелници, да се маят какъв капан да ни заложат, та без бой да паднем в него.

Мъжете отново предявяват права за територията си и не искат да им се мотаем из краката.
Мина модата на мързеливия мъжкар, дето бракониерстваше знойни моми, които без много да се маят, сядаха в скута му и изживяваха краткотрайния си хепиенд.

Мъжете изгубиха търпение към нашите свалячески претенции.
Не искат повече да им бръщолевим, че сме по-напред от тях в тая любовна надпревара.
Не щат и да знаят за самозваното ни разбиране, че понякога сме повече мъже от тях в любовта. А дали е така?
Това че понякога се овъртолваме в криворазбрано показване на нашия интерес към тях, прави ли ни по-вещи в занаята? Прави ни по-загубени патки, които след малко ще си скубят перушината от бяс, задето обектът им на желание е хукнал през глава да се спасява от хищния им ищах.

Време е да извадим от скрина винтидж мистериозността на отминалите поколения.
Време е да поизтупаме увехтялата ни женственост, позанемерена от последните ни няколко десетилетия мъжкаранщина.

Мацки, време е да върнем ловните билети на мъжете. Защото отстрелването на редки екземпляри има място само в ловния сезон и то ако зад спусъка стои мъж.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s