Когато си щастлив, думите са ялови

Ужасно трудно е да пишеш, когато си щастлив.
Направо непосилно.
Колко по-лесно е да си неустрашим, когато си нещастен.
Тогава просто оставяш живота за малко да те напусне.
Да направи едно кръгче, да излее злочестието си, да попсува, а после да се върне още по-сломен в теб.

Когато си щастлив, думите са ялови. Недъгави са сричките, с които се опитваш да извадиш бъбривото обичане от теб.

Как да опишеш заспалите утрини, в които пеперудена целувка оставя обещанието си за вечно върху будното сънуване на клепачите.

Как да обрисуваш талазения мирис на нежност, който пъпли към небцето във влюбена чаша чай.

И какъв себичен шарлатанин трябва да си, за да мислиш, че ще натъпчеш безкрайното в няколко самозвани изречения.

psyho_happiness

Когато си щастлив, не ти се пише. Не ти се споделя.
Пазиш го за себе си като свиден залък майчин хляб.
Не го разгласяваш като глашатай в тъмното, а го поръсваш с чубрица за дълговечност.
Боледуваш от мнителност и не щеш и крайче да отчупиш за другите.

Когато си нещастен, се надяваш всеки ден да свърши тая ангария.
А когато си щастлив, всеки ден богоговееш пред тая благодат и вярваш, че ще е без кончина.

Когато си щастлив, лежиш върху поляна, вперил поглед в полета на белоглав орел.

Когато си щастлив, черпиш с бяло сладко скакалците, накацали на ръба на родопското ти одеяло.
Когато си щастлив, рисуваш с усмивки по росата бъдещето си.
Когато си щастлив, галиш френетично с пръсти сърцето.

Когато си щастлив, не искаш да разказваш.
Когато си щастлив, искаш да пребъде.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s