Аз съм добро момче. Зарежи тая работа!

Илюстрация: Boston Public Library

Много обичам някой мъж да ми говори врели-некипели. Да ми се прави на жестокия пич, а всъщност да е далечен роднина на екскремента на домашния ми любимец. Да ми обяснява колко добро момче е. Да ме уверява как съм ударила джакпота с него и че трябва да му мия краката привечер с библейско покорство, задето е обърнал взор и сърце към мен.

Ама, разбира се, каква късметлийка съм! Да имам другарче, дето толкова се обича, че прави любов само със себе си в огледалото сутрин, е направо за изолатор в психиатрична клиника.
Не казвам, че не съм се отдавала доброволно на мъжки небивалици.
В своя защита ще кажа само, че се надявах в миг тия самовлюбени глупотевини да паднат възнак и да заобичам „лошата“ му същност.

Илюстрация: Boston Public Library
Илюстрация: Boston Public Library

Е, дочаках кончината на „доброто момче“.
На онова, дето много му беше важно да го припозная като най-могъщото величие сред мъжкия род.
Умори се, горкият, да блъска изпосталели гърди, хипнотизирайки се в заблуждаваща важност. Изтощи се да повтаря каква лъскава ябълка е и че Рокфелер е започнал алъш-вериша с плодове от неговата овощна градина.
Все едно аз непрекъснато да обяснявам каква приказна свиня съм, ама пусто не успявам да се сдобия с питателна помия.

Самопровъзгласилото се добро момче е съвършено скучно в своята егоцентричност. Светът съществува заради неговата благословия.
Доброто момче прави добрини, ама забравя да запомни заръката народна „Направи добро и го хвърли в морето“. Неговото добро все ще ти излезе качествено през някое телесно отверстие. Да съжали човек, че е допуснал той да му направи благинка.

Доброто момче всъщност е безкомпромисен интроверт, навлякъл камуфлажа на екстроверта. Трудно пуска до себе си, освен ако не става дума да го потупаш благодарствено по нарцистичните еполети.
Защото доброто момче много обича да му благодарят за „благостта“, но изобщо не обича да се извинява. Защото и добрите момчета грешат, ама истинските такива не се страхуват да си го признаят.

Абе, момко, абе, момче недорасло, доброто се признава от другите, а не се кичиш сам с него. Аре, добро момиче да те споходи!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s