Има ли кой да обича мен, богинята

Мисля си, че хубавецът Нарцис е бил ебаси тежкарят. Чудесно преминаващ през живота със собствената си самодостатъчност, без излишна суетня отритва точещата по него лиги нимфа Ехо. Най-вероятно не му е харесвала и нейната самовлюбеност. Докато той не можел да се насити на алаброса си, тя пък не можела да се наслуша на фалцета си. Класическо „огледал се нарцис, видял си ехото”.

az_boginya Снимка: h.koppdelaney

Най-фамозното обаче в цялата тая флиртаджийска вакханалия е фактът, че той не е запратил на любовната й майна някаква обикновена гръцка селянка, ами свръхестествена мацка. Разбира се, участта му да се озове умъртвен от самовлюбеност можеше и да го подмине като нарцис нимфа, ако отхвърлената госпожица не беше приятелка на любовната богиня Афродита.

Не ща да ви правя митологичен преразказ на историите на себични самозванци.
Искам само да задам простичкия въпрос защо мъжете продължават да ни обожествяват, когато нямат топки да обичат богиня.
Ей богу, това питане не ми дава мира вече прекалено дълги години. Чудене, започнало кротко и ненатрапчиво още от времето, когато не осъзнавах моето дивно великолепие.

И не, не съм нарцис, а нищо и никаква богиня с разпокъсано сърце. С напукана душа, но с безжалостно вибрираща надежда, че след малко ще стане много по-добре там. Там, навсякъде в съществото ми. Онова, прежуленото от невъзможност да се сподели. Онова, дето всеки миг ще се скърши от копнежа си за отдаване. От истеричното си безпокойство да се принесе. Да се врече, замъглено от негата в погледа.

Срещали ли сте богиня с огорчени от очакване колена, с оръфани от тъга клепачи, с дрипава уста, непотърсена отдавна за целувки?

Ако някъде видите богиня, ръсеща самохвално любовен прашец, огледайте се за натрошените й ялови сълзи върху тротоара.
Ако някъде видите богиня, която търси осиновител на все още непотърсена от никого любов, станете й приемен родител за малко. За много. За повече. Завинаги.

Ако някъде видите богиня, развилняла се от обида, задето някой ридаещ мъж е дръзнал да не припознае нейната изящна пищност, пресегнете се и я свалете от пиедестала, на който са я качили мечтателите.
Онези, които й препречват пътя към обещанието за слънчеви зайчета и за тропота на детски крачета по дюшемето. Обещанието за доброто, за лошото, обещанието, докато…

Свалете я от високото, защото тя не принадлежи там. Тя е просто човек и това е нейната свещена благодат.
Тя пада със същата настървеност върху твърдата земя, както и онези, които ги е страх да я обичат.
Тя отглежда толкова старателно недостатъците си, за да не ви разочарова, че почти не й е останало време за грях. Затова свалете я от пиедестала, тя не принадлежи на облаците.

Ако някъде срещнете богиня, предлагаща про боно любов, не се колебайте – отчупете си. Това може би е единственият случай, в който обядът наистина е безплатен, а любовта е толкова безценна, че една порция нарциси и една чаша ехо няма да стигнат, за да я платите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s