Секс втори дубъл

фотография: Horia Varlan

Наскоро с един приятел се озовахме във  водовъртежа на любовчийския дебат „за” и „против” секса с бившия партньор.
Той чинно ми обясняваше как се чувства едва ли не сексуално малтретиран от някогашната си изгора, която от време на време все още го приканвала като морска сирена в чаршафите си.

Докато го слушах, нежно галех егото му, обяснявайки, че заради тази благинка, наречена Friends with benefits*, повечето мъже биха дарили разбрицаната си пистарка на някой музей за индустриални постижения.
Разчоплила докрай неговите терзания, истината се оказа малко по-встрани от кревата.
Не искал мацката да мисли, че имал все още романтични усещания към нея, или още по-лошото – да не вземела тя да се вкара в някакъв филм, чийто край ще е по-зловещ от поредната серия на „Зоната на здрача”.

За да не се чувства онеправдано прецакан в споделянето на някакви си там плътски емоцоналности, му доверих собствените си напъни в интимната размяна на закъснелите ласки с мъж, в когото някога съм била влюбена.
Разликата беше, че нито за момент не допуснах съмнението, че едновремешният ми любим може би все още има някакви чувства към мен. Това щеше да развали усещането от секса. Може би тогавашните ми 20 земни години са били моята застраховка да не пусна у себе си угризението от факта, че аз бях тази, която разписа пътния лист на връзката ни към изхода.
И защо да изпитвам съвествен дискомфорт? Да не би да съм му вадила ребро или чупила сурвачка в гърба? Единственото нещо, което му причинявах, беше рядко, но качествено изнуряване на тялото му със сладострастности. И така има-няма седем години, ама не в Тибет, а под тепетата на Вечния град.

Преди няколко Коледи провидението ми подари една от най-чистите любови, за които човек не смее да си мечтае, камо ли да се надява, че някога ще взривят съществото му. За съжаление в този случай досадният чичко Фройд отново се оказа прав в теорията си, че любовта трае девет седмици и половина.

Любовта умря, да живее сексът!

След двумесечно ефирно стъпване на  палци около някогашния ми любим, водена от идеята да не напомням много-много за себе си, за да може отново да диша с пълния обем на ергенските си дробове, се озовах там, откъдето си тръгнах. В любвеобилните му прегръдки, наситени с жулеща окосменост, бичуваща сладко-кисело плътта ми. От време на време се прибирам отново в дома на зимната си приказка и къпя кожата си с нежността на докосването му, което изветрява, щом пропеят нагло първи петли.

Никой от нас не иска да всява излишен смут в привидно подредения ни свят, обрамчен със стерилен бизнес маниер, предпазващ ни от болката вляво, от невиделите бял свят сълзи, от неиздишаните обяснения в любов.
Затова тихо и негласно складираме онова, което е останало помежду ни, в шишенца, с които да подправяме бъдещите ни любови.

* приятели с облаги

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s