Пинки, чупи гипса!

Добре де, няма да важнича с нелепото твърдение, че нещата са ми ясни. Такъв житейски астигматизъм ме тресе понякога, че и най-прецизните Карл Цайс са немощни пред екзистенциалното ми късогледство. В друг момент пък мога да отнеса ретината на двуглав орел с досадната си кристална визия за прозаичност на съществуването.

Фотография: ItzaFineDay
Фотография: ItzaFineDay

Преди няколко часа, подкокоросана от мента, червено вино и глътка ферментирала пшеница, реших да помогна на един другар да скъси пътя към преследване на щастието. Надявам се да е разбрал, че житейско лекторските ми напъни са породени не от алтруизъм, а от любов. Този ми усърдно пазещ се авер от споделяне на себе си с другите наистина много държи да е щастлив. И аз наистина много искам да е такъв, ама няма как да стане, докато не си позволи да спука и последната резервна гума на помощните колела в емоционалната си вселена. Няма как да се друса от щастие, ако не си позволи да тръпне уморен от емоция, изнурен от очакване, охлузен от обещания. Без да имплантира обремененото ДНК на колебливото бъдеще, без да се полута в разгадаването на GPS-а на ненамерената смелост да обича до предела на времето. И ако сега ме чете, най-вероятно у него се прокрадва идеята да махне с ръка и да се усмихне с присъщата си ехидност срещу това ми писание.

Но нека ти кажа това: Пинки, ти си едно от най-важните човечета в житието ми, без значение на кое глаголно време робувам. Ти си един от най-верните ми другари, надявам се и ти без колебание да довериш на мен себе си, ако имаш нужда. Ти си един от приятелите, които безжалостно задължавам да бъдат щастливи, защото това ще донесе симпатични бръчки не само около твоите очи, но ще обрамчи и пространството под моите клепачи. Ти си един от мъжете, които са ме карали да се чувствам малка, сгушена, силна, извисена, гигантска, напомпана с наркотика на любовта. Ти си някой, който обичам и от когото имам нужда. Ти си някой, за когото искам ултимативното отдаване да се превърне в епичната любов до предела на времето. Благодаря ти, че си в мен! И крайно време е да чупиш гипса…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s