„Аз те обичам!” „Вече?! Не е ли малко рано?”

фотография: Пинки

Преди две лета, докато настойчиво се опитвах да протъркам ламината с танци, имитиращи Джон Траволта в „Треска в събота вечер”, в къщата ми връхлетя съседът, който отдавна пълнеше сърцето си с любов за мен. Аз, разбира се, се правех на блондинка, която въобще не разбира защо понякога ръката му нежно приглажда някой и друг кичур на прекалено подредената ми коса. Та връхлитайки вкъщи, момчето ми подаде жълто листче – като онези рекламните, висящи по дърветата, на които е изписан телефонен номер. На хартията обаче не се вихреха някакви си цифри, ами гръмкото признание: „И аз те обичам!”

Знаех какво ми казва с този привиден жест на споделяне на уличната субкултура. Дотолкова имах чувствителност в себе си. Но това ме накара да се замисля кога е правилното време да кажеш на някого, че го обичаш.

Две седмици след първата целувка достатъчно време ли е за такава вербална атестация, или трябва да изчакаме до първата годишнина?
Защото, ако си признаеш прекалено рано любовта към другия, може и да не е причина за разтрогване на емоционалната сделка, но със сигурност разветият червен флаг ще се вижда отдалече. Ако някой може да се влюби за една обиколка на „Витошка”, то със сигурност може да се разлюби за минутите, в които изсмуква едно фрапе на „Раковска”.

Представете си, че излизате с някакъв разкошен мъж вече трета седмица. Всичко е магично, не може да спрете да мислите за него. Усещате се близки с господинчото на толкова много фронтове. Не стига, че припокрива всичките нормативи за перфектния, ами и надвишава основателните ви претенции. В сърцето ви барабани любовта, а от устата заплашително се подава първата сричка на онези 10-буквени смели слова.
Понякога да кажеш „Обичам те” твърде рано може да внесе ненужно напрежение във връзката. Защото рязко сменяте плоскостта, на която са се облегнали отношенията – вече не сте просто гаджета, вие сте влюбени.

Има нещо двойствено в изразяването на „Обичам те”. От една страна, любовта не трябва да се бърза, няма значение колко ви се ще да я декларирате.
От друга – никога не е грешка да кажете на някого, че ви е разтърсил емоционално. В крайна сметка сърцето си иска това, което си иска. И след като чувствате любов, защо да я потискате в желанието й да се появи в цялата си прелест наяве. Току-виж сте получили имейл с линк към силно обичливото парче I’m walking on sunshine* на Katrina and the Waves.

*Преди си мислех, че може би ме обичаш, но сега съм сигурен, скъпа,
и не мога да дочакам до деня, в който ще почукаш на вратата ми…
Преди си мислех, че може би ме обичаш, но сега знам, че това е истина… разхождам се по слънцето.

 

Advertisements

2 thoughts on “„Аз те обичам!” „Вече?! Не е ли малко рано?”

  1. Много хубав въпрос за размисъл. И аз преди си мислех, че е нужно определено количество време да почувстваш, че обичаш някого или да му го кажеш, но сега това ми се струва като изкуствена човешка измислица. От както започнах да вярвам в прераждането и кармата виждам нещата от съвсем друг ъгъл- този на душите. Ами че те две души се познават още като се видят, още от хиляди животи. Те се срещат заедно с „багажа“ от преди- този „багаж“ действително може да е някаква голяма любов, може да е приятелство, може да са просто сексуални и неангажиращи отношения. И това (поне при мен) се усеща на мига- усеща се потенциалът на бъдещата връзка и аз още в началото знам какво ще включва и как ще завърши. И ако потенциалът е любов, то се усеща още в началото. Да, глупаво е да кажеш на някого още в първия миг, че го обичаш, но така или иначе го чувстваш:) Усещаш го близък, даже би трябвало вместо „обичам те“ при една такава среща хората да си казват: „Здравей, радвам се, че пак те срещам, толкова ми липсваше“ 🙂 Или:“Къде се губи до сегаааа“:) И не става дума само за отношенията мъж-жена, за приятелство също важи, сякаш и там си има „химия“. Има момичета, които веднага мога да почувствам като приятелки, а има и такива,с които колкото и време да прекарам, колкото и да си говорим, да се смеем и да се разбираме като колежки или съквартирантки да речем, пак не мога да ги почувствам близки и да кажа, че са ми приятелки. Преди години така се запознах с едно момиче и още в първия миг я почувствах като сестра. А и какво точно значи да обичаш? Ами че аз обичам всички, малко или много. На всички желая най-доброто за тях и се радвам като има щастливи хора по света и страдам за нещастните. По-скоро трябва да обясниш (ако не на човека, тогава на себе си) какъв точно нюанс на любов изпитваш, всичко си има нюанси, усещания, какво точно те кара да изпитваш, вдъхновява ли те. Любовта е толкова многопластова…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s