Приятно ми е! Мома. Стара мома.

Наскоро в творческата ни одая връхлетя една смела дама, която въпреки куража си, изпитваше несигурността на първата среща. С трепетно сърце й се искаше да изглежда чудесно за любимия мъж. Питаше ненаситно, надяваща се на сантименталната ни мъдрост за някой и друг изстрадал съвет. Тогава Мила – най-романтичната сред нас, мъдро заключи: „Искай акъл от редакция, пълна със стари моми.”
Последва дружен смях, но не беше ли това една малко кисела истина, която трудно се преглъща без чувство за хумор.

Кадър от "Сексът и градът"
Кадър от „Сексът и градът“

Няма две мнения по въпроса – в редакцията сме все напети моми. Коя от коя по-вълшебна, ако трябва да използвам фолклора, лъхащ от приказката за Снежанка, която в крайна сметка се сдобива с цели 8 лоялни в обичта си мъже.
Моми, които бяхме част от поколението на „Сексът и градът” – що-годе успешни, борбени жени, които сами изкарват парите си, които не се отчитат на никого и живеят живота си на почти пълни обороти. Моми умни, талантливи, силни, независими, забавно смешни, виртуозни в кухнята, оправни в сменянето на крушки и зачукването на пирони.

Преди десетилетие, подкокоросани от Кари Брадшоу и Бриджит Джоунс, станеше ли дума за мъже, моето поведение и това на дружките ми от града беше такова все едно избираме последната чанта от много важна модна колекция. Без никакъв компромис за качество. И нека това не звучи самодостатъчно по амазонски, точно обратното. Нито тогава, нито сега убиваме господата, дръзнали да връхлетят в добре подредения ни свят. Искаме ги със силата на цунами. Но ги искаме истински, подходящи и достатъчно мъжествени.

В края на 90-те никоя от нас не мислеше, че след десетилетие и малко ще сме все още адекватни в „модните” си изисквания. И сега продължаваме да се събираме веднъж в седмицата, разисквайки живота, докато фешън посръбваме от най-кресливия коктейл напоследък. Само че сме заменили обувките с висок ток с балеринки и дънките по нас със секси панталони с няколко артистични басти, стягащи талиите.

И не! Не сме се превърнали в поколението на „Старата мома и градът”. Това е обяснение за всичките ни 80-годишни роднини, които не може да се начудят как толкова интелигентни, оправни и чудодейни жени все още не бутат бебешка количка в Борисовата градина и не са изтанцували първия си брачен танц.

Отказваме да се набутаме в тая пуританска графа, защото да си стара мома е манталитет, начин на поведение и мислене, а не незадоменост. Защото може да си такава, нищо че се прибираш при онзи, чиито приятели са обсебили малкото ти домашно пространство, за да дават акъл на поредния нескопосан нападател в обречен футболен мач. Ревящи срещу телевизора, докато ти се опитваш да запазиш равновесие, носейки прекалено отрудени пазарски торби.
Може да си такава и на 20 години, когато старостта на моминството ти се струва далечна, но възприятието ти за живота отдавна е преминало пенсионна възраст.

Едно време ни учиха, че ние сме тези, които трябва на всяка цена да се харесаме на мъжете, та да пратят един ден родителите си да ни искат ръката с кутия бонбони „Амфора”, златен пендар и обеци треперушки.
Учеха ни как да сме добри и послушни съпруги, но никой не ни каза, че да си „стара мома” си има едно огромно предимство.

Пред теб са милионите възможности в края на пътя да срещнеш Твоя човек. Отдавна загърбила условностите на общество и семейство за „правилния” избор, за подходящото образование и потекло. Отдавна приспала нетърпението за любовно чудо във високата кула на Рапунцел*.
И  най-великото от всичко е, че тепърва ще се душиш от любов – онази единствената, отредена само за теб. Онази, която на моменти може и да ни се струва бавно идваща и почти невъзможна, но онази, която ще имаме завинаги. За да може най-накрая да получим своя щастлив край, досущ като Кари и Бриджит. Нашите момичета от плаката.

* Рапунцел е принцеса от едноименна приказка на Братя Грим, която през целия си живот била заключена в най-високата кула на едно царство. Успява да избяга от нея, след като се спуснала на земята по дългата си руса плитка, за да бъде с любимия си.

 

Advertisements

6 thoughts on “Приятно ми е! Мома. Стара мома.

  1. Чудесен текст и доста чудат коментар. Може аз да съм недоогледала думите на Кексо, но не виждам в тях никъде зов за такъв тип съветване. Защото никъде не виждам проблем. Точно различното на проблем. Доколкото мога да чета между редовете, авторката е и силна, и щастлива, и пълна с чудесни, пълнокръвни надежди за още повече сила, за още повече щастие млада жена.

    Също не виждам каква е драмата със самоанализата. Не го ли прави всеки умен човек? Не е ли нужно да го правим до стигане на възможно най-сериозните дълбини на психиката и сърцето си?

    Свобода? Ако този текст не е свобода, не знам какво е свобода. Да си свободен от предразсъдъци, от страхове, от котви с миналото. Да си свободен да се влюбиш, да бъдеш нов и неочакван. Това чета аз из тези редове… но може би защото съм жена 🙂

  2. Съжалявам, но…доста повърхностно. Вярно е, че „старата мома“ е състояние на духа, но не бива да се свързва само с външния облик – „фешън“ като Кари Брадшоу. Ще ме извинявате, но 2 от девойките от филма са си точно стари моми, независимо, че външно са доста модерни. Концепцията „стара мома“ и „стар ерген“ е свързана по-скоро с нуждата и навика да поставиш себе си пред другия, да бленуваш за идеалното, непостижимото, а да не можеш да дадеш достатъчно, за да се получи идеалния кръг на двете половини, с трудността да правиш компромиси и саможертви, с това да си самодостатъчен. И тази самодостатъчност да те кара да си мислиш, че си силна. Не, не това те прави такава…силата идва от други неща! 🙂

    1. Анонимен, съгласна съм, че силата идва и от други неща, но преди да я изпиташ отвън, трябва да я носиш у теб. Трябва първо да обичаш себе си, за да може да си достатъчно смел, за да искаш да се споделиш с останалите. А за това се иска здравословна самодостатъчност:). Усмихнат ден!

  3. Ако човек изолира обществените механизми за влияние достатъчнп дълго, един ден се събужда свободен. Една крачка те дели след това от щастието. Да победиш възприятията си за време. Живота е прекалено кратък за да седим и да преанализираме миналото, цялата тази мисловна енергия която си изразходила се определя от това, че се мотаеш със стари моми, работиш със стари моми, пиеш си пиенето със стари моми и разменяш мисловни честоти със стари моми. А вътре в теб няма и наченка на стара мома.

    Стара мома е гледна точка за страхливи, ограничени и послушни дъщери, изпуснали принца докато пада от белия кон, вечно търсещи тръпката от влюбването самоцелно, вечно намиращи време за себе си преди всичко….

    Старите моми имат нужда от семейство и понеже да направиш истинско семейство изисква усилия (факт който момите са установили на основа на провалените опити на приятелките си) те създават своя версия като се събират със себеподобни. Така се чувстват достатъчно силни.

    Демек скъсай връзките с момите по всички възможни параграфи и пак се анализирай. Започни да излизаш само с млади хора на адекватна възраст 24 – 28. Отеби тотално идеята за мъжа който ще ти свърши работа. Намери си кауза извън егото. Не давай и секунда спокойствие на мозъка си да мисли глупости за самота и ко си еба мамата. Наслади се на това, което 90 процента от жените нямат. Свобода.

    Човек се ражда за да създава и наслаждава. Всичко друго води в мола и в банките. 🙂

    1. Бай, разбирам чудесно, че за всеки свободата е на различен връх на копието. Моята понякога е в това да изразявам отношението си към живота безстрашно, използвайки не само белия лист. Бъди свободен!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s