Дневниците на едно пиянде

(или колко е важно да бъдеш сериозен с алкохола)

„Имам проблем с алкохола?! Абе вие луди ли сте?”
В общи линии така би протекъл разговорът със „загрижени” за благосъстоянието на черния ми дроб приятели и роднини, които си въобразяват, че водя нечовешка борба със спиртния „порок”.
Истината е, че обичам да се възнаграждавам с чаша вино или три пръста качествен бърбън за добре протеклия живот през изминалото денонощие. Имам си обаче ритуал – не пия в съботите. Правя ленински съботник на пречиствателната станция у мен. (Това правило, разбира се, не важи по време на ваканциите – бел. а.)

дневниците на едно пиянде
Фотография: Ty Nigh

Но хайде да се разберем. Не съм някакъв алкохолен пропадняк, а изтънчен алкохолог – защото си е цяла наука да можеш да пиеш. Нито съм някакво пиянде, което вдишва жизненоважната водка директно през порите. Аз съм генетично обременен радетел на физическия и на духовния комфорт. Това, че израснах сред претъпкани от щедрост гроздови масиви, които дядо и татко вещо превръщаха в блага ракия и пивко винце, ме сдобиха с доживотна високоградусова присъда.
Как да сготвя виртуозно телешко с манатарки, ако кураж не ми дава чаша чудесно каберне? Или безстрашно да се впусна в приготвянето на суши, без на една ръка разстояние да ми се усмихва по японски срамежливо слабичко саке?

Пия за удоволствие, а не се наливам за забвение. Поне това дължа на алкохола, защото много е важно да бъдеш сериозен с него. Той не обича лигльовците и несериозните обещания. Като съм му дала дума, че ще отделя само 100 грама от безсънието си, така да бъде.
О, и много е важно да не му отреждам подценителната роля на заместител на каквото и да било. Той не е противопожарен изход за недоволството ми от битието. Ако имам демони, с които да се справя, по-добре да ходя пеша на работа. Чудесна терапия за хаоса у мен и за добрата ми форма. Хем автотерапевтирам жужащите си мисли, хем се отдалечавам с няколко километра от заседналия начин на живот.

Трябва да съм любезна с алкохола. Не само да му отдавам чест с обичайната чаша вино, но и да бъда приветлива с него. Да не пия просто за да „успокоя опънатите си нерви”. Да пия, за да усетя мощта на дъбовата бъчва, гъделичкаща небцето ми с нежността на ванилия и пушек, докато поглъщам изстудено шардоне. Да пия, за да усетя горските плодове и танина, които се боричкат върху езика ми благодарение на наситено каберне. Да пия, защото ми доставя удоволствие, а не защото ми „помага”.
Разбира се, винаги го има варианта да окача от време на време халбите на стената. Не съм чула някой да е ритнал алкохолната камбана, защото е пропускал да пие в събота.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s