Направи добро, изяж кифла

Няма никакъв шанс да не сте пропадали до гуша в собствените си емоционални филантропски капани. Онези, които сами си залагаме, прекалено заети да служим на ближните. Да сме в услуга на всички, но не и на себе си. Да сме толкова ангажирани с добруването на най-добрия си другар, че в края на деня да се чувстваме като венецианска девица, примамена в задния двор на някой вертеп.

Откакто се помня, все си обещавам, че повече няма да правя такива неща. Да помагам на някого, дето едно „Благодаря” не може да скалъпи и да си мисли, че съм му длъжна.

Докато бях студентка, майка ми всяко лято се грижеше за моя „благотворителен” график. Имах два месеца и малко да напиша дипломните работи и отговорите на литературните въпроси на децата на всичките й колежки. Обръщането на градината и пръскането на полските плевели не ми тежаха толкова, колкото ударите с пръчки, собственоръчно нашибани в услужливата ми особа. Мрънках, мрънках, ама пишех с такъв захлас, че от пръстите ми творчески мед капеше. Звукът на пишещата машина смущаваше ритъма на следобедното хъркане на дядо ми, а кокошките спряха да снасят в знак на протест срещу моето филантропско малоумие.

Направи добро, изяж кифла
Фотография: petitplat.fr

Минаха години, в които доста успешно се заблуждавах, че съм успяла да туширам този щам на мазохизма ми. Но се оказах просто жертва на мутация. Бях успяла да превърна самарянщината си в ежегодно хоби.
То няма лошо да се забавляваш, помагайки на другите. Но преди да отвориш хелпаджийската работилница, не е зле да видиш дали в спецификациите им фигурира възможността да са благодарни. Да изразяват премерен възторг от твоите усилия и желание да ги зарадваш.

Да, знам я онази приказка за лудия и баницата, но знам и едни мъдри слова на Майка Тереза: „Хората често са безразсъдни, нелогични и егоцентрични. Простете им. Ако сте добър, хората може да ви обвинят в егоистични вътрешни мотиви. Въпреки това продължете да сте добри.”
Знам и учението на Далай Лама, който ни призовава да се упражняваме в щедрост и състрадание, ако искаме да сме щастливи.
Знам, че ако животът ми предложи лимони, ще направя лимонада, която да споделя с другите независимо дали са егоистични, егоцентрични и неблагодарни. Знам, че трябва да се науча да не се разглеждам като обект на саможертва и прочие етикети, които винаги съм намирала за патетични.

Но ми се ще приятелите ми, не хората, да престанат да ме възприемат като услужлива даденост. Така както аз не ги виждам като богове, на които трябва да се кланям, отказвайки им моето безпрекословно подчинение. Защото знам, че гамата на живота е съпътствана от високи ноти, които не винаги успяваме да изпеем. Това обаче не ни прави фалшиви певци, а просто хора, пълни с несъвършенства.

Затова, когато следващия път се уловя в транса на мрънкащата мантра, че съм глупава и уморена от неблагодарници, ще взема да изям една кифла с шипков мармалад.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s