Иска се смелост да си приятел

Понякога ме обхваща жесток бяс. Побеснявам от себе си. Побеснявам, че си позволявам да търпя вампири в собствената си Страна на чудесата. Нямам нужда от Белия заек, та да знам накъде води пътят на ненужно глупавата ми търпимост към хора в живота ми, които ме приемат за даденост. Когато преди години за пръв път ми хрумна да изчистя бремето, което ми носят някои от моите „приятели“, почувствах неописуемо угризение. Ама как ще оставя бедните пиявици сами в големия и лош свят? Как ще пусна на свобода енергийните върколаци, на които грам не им пука какво ми причиняват, когато решат със зъби и с нокти да откъснат парче от мен, само и само да им е добре. Е, слава Богу, тази мазохистка остана в миналото, отстъпвайки място на една по-силна и по-щастлива мен. По-уверена в наистина стойностните си приятелства, па макар и застрашително малко. Не искам да слагам етикета „най-добър приятел“ на най-милите ми авери, защото вече съм ги окичила с догмата да са най-близките ми хора. А щом са такива, значи са и приятели, и добри, и грешни, и раними. Значи са достатъчно смели, та да ми кажат в лицето, когато греша, и да се зарадват с искреността на дете, когато лековерно се нося върху поредния облак.

Advertisements

2 Comments Add yours

  1. ВАСИЛ ПАНОВ каза:

    което винаги в крайна сметка не си струва усилията защото няма кой да го оцени

  2. ВАСИЛ ПАНОВ каза:

    наистина се иска много смелост да бъдеш наистина приятел на някого ….

Кажи една (не)блага дума

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s