Обяснение в любов към любовта

Трябваше да пиша за пиянски секс – онзи, с който изплискваме легените на някой фирмен банкет, а после ни се ще да се сврем в принтера от срам. Поне това решихме на планьорка. Но за гушата ме хвана редакторско неподчинение, провокирано от любовната нега, която малтретира всеки атом от мен напоследък.  

Не искам да пиша за алкохолно чукане, а за опияняващо любене.

За онова, което повдигна похлупака на сърцето и втечнява емоцията по-плътно от бренди, отлежало в дъбовите бъчви на отколешен род.

За онова, което пълни изнурените ми очаквания за двойната безкрайност и се разхожда из всичките ми сетива, все едно съм те прегърнала. За онова, което ме кара да гледам, все едно те виждам, и да слушам, все едно ми говориш. Искам да пиша за безтегловността, в която се чувствам красива и нежна като коледна сутрин. За свенливостта, която изпитвам, когато за пръв път дъхът ти оставя диря върху срамежливата ми плът.

Искам да пиша за вцепенеността, закопчала с белезници цялото ми същество. Да излея шепота на ръцете ни, да те докосвам така сякаш устните ни са изчезващ вид. Да ти казвам, че те обичам, без да го чуваш.

Искам да пиша за завета си към теб, уютно прибран под завивките. Сякаш се страхувам, че някой ще влезе с взлом в дома ми и първото нещо, което ще открадне, е силната, слабата, циничната, романтичната и все още непотърсена мен.

Искам да пиша за миризмата на кожата ти, която бичува обонянието ми всеки път, щом се размина с някой неканен непознат на улицата, садистично присвоил твоя парфюм.

Искам да пиша за страхливите маски, с които скривам слънчевите зайчета, пъплещи в утробата ми.

Искам да пиша за това колко съм малка, но всъщност величествена, оглеждайки се във витрините на магазините, уловила твоята натрапчивост.

Искам да пиша за осезаемата заплаха, с която жигосвам молекулите ми, застанали в безразсъдна близост до големия взрив.

За пропадането в страната на чудесата, съпроводено от нелепи умалителни, с които те наричам.

За обещанията на началото, които се опитвам да осиновя, докато крада от първите целувки на влюбени, непознаващи страх.

За тъгата от края, която пъдя като задушаващо ухание на лавандулово поле.

Искам да пиша за това, че ми даваш, че ти връщам, че заслужаваме още.

Искам да пиша за това колко съм близо да те обичам.


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s