Да изчезнеш за 60 секунди

Да изчезнеш за 60 секунди

Алармата нежно, но настойчиво ми пробутва мегагениални ноти, измислени от Massive attack, напомняйки ми, че е започнал нов стремителен ден.

Креватът, който напоследък е свикнал да е домакин единствено на гъвкавата ми снага, тази сутрин е изпаднал в паника. Има още някой на негова територия и този някой е моето другарче от детството. От малки си споделяме камиончетата, тайните, джобните, а сега и натуралните сокове. Само веднъж досега ми е минавало през ума, че от нас ще излезе прекрасна двойка, ама доста бързо разкарах тази анатемична мисъл още в осми клас. Та това е Любчо от съседната къща. Оня, по когото въздишаха всичките ми съученички, а аз все го тиках в графата „баш приятел”.

Тотално събудена, не правя грешката да започна да анализирам как се стигна до това неговата прекалено космата ръка свойски да взима отливка от разкошния ми задник. Хич не ми пука на какво смърди сутрешният ми дъх – и неговият не мирише на семейство ментови бонбони.
Гола съм, ама за пръв път ми е все тая на коя страна са застанали циците ми и с колко сантиметра се е разширил ханшът ми от гозбите на пицарията отсреща.

Тъй като съм гостоприемна още от детските ясли, решавам набързо да забъркам едни яйца на очи и да направя турско кафе. Ей така – за по-силен ефект.
Докато свещенодействам в кухнята, със скоростта на разбиващ се атом отхвърлям онази ужасна фраза, която се опитва да преобърне самоувереността ми: „Аз не правя такива неща и това беше грешка.”
Е, как да не правя секс?! Правя, кого заблуждавам! И що да е грешка, че съм си позволила да си доставя необременено удоволствие. Незасегнато от излишно физическо и емоционално безпокойство. Изчистено от ненужното притеснение колко е подреден холът и дали ватовете на крушката показват кожата ми в мека светлина.
Чувствам се срамно щастлива, захвърлила дрехи и задръжки. Усмихвам се с доволната свенливост на британска девойка от началото на миналия век.

Запътвам се с чаша ароматна напитка към спалнята, а там ме чака мъжка изненада. Любчо се опитва да изчезне за 60 секунди, подобрявайки рекорда по обличане. Приветствам го с доброто утро, което любопитно се прокрадва през щорите. Единственото нещо, което прави той, е да се изфука със свръхподвижните си очни ябълки, залепени от срам на тавана, върху стените, търкалящи се по пода.
Решавам да нахраня всеотдайния си любовник и по майчински грижовно му забождам вилицата с яйцето в устата.
А той със сетни преживящи сили изломотва, че не прави такива „грешни” неща, препъвайки се на излизане от къщата ми.
А аз оставам да се разправям с Роберта Флак, която нагло пророчески ме бичува от радиото със своето парче „Ще ме обичаш ли още утре”.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s