Аз ходя с един, ама той не знае

Дайте да се разберем още в началото. Няма нужда да бастисваме цели оранжерии с маргаритки, късайки листенцата им, само и само да се отърсим от нездравословни илюзии. Не може някой да ви обича, ако не знае за съществуването ви. Жените понякога се вкарваме в такива филми, че дори Али Макбийл би ни завидяла.

Отивате с огромна неохота на бачкане, а в асансьора забързаната ви гръд се блъска в гърба на доволно височък господин, когото виждате за първи път. Оказва се, че новият колега работи в дъното на коридора, а вие обричате цяла гора на гибел, защото не спирате да копирате един и същ документ на ксерокса, който услужливо е позициониран пред кабинета му.

Аз ходя с един, ама той не знае
Кадър от филма „Джери Магуайър“

Нищо че сте отказали цигарите преди петилетка. Отново захапвате фаса, за да може да се наслаждавате на любовния си блян на паркинга пред бизнес сградата. И така неусетно минават девет седмици и половина, в които вие сте отчаяно и безвъзвратно влюбени в нищо неподозиращия ви интимен партньор (!). Разучавате ежедневния му маршрут, въоръжени с услужлив фотоапарат и с усърдието на турист японец. Холът ви е осеян с колажи, на които вие сте булка, а той – младоженец. На други сте горди родители на момченце и момиченце, събрали доста нескопосано ДНК-то ви. Не защото не сте красива двойка, а защото сте използвали генно компютърно инженерство, което сте изучили благодарение на аматьорски софтуер, нямащ нищо общо с Photoshop-a.

Във всеки аутлет, в който се озовете, питате чинно продавачката за мъжката колекция, представяйки си реакцията на „любимия” ви, когато му подарите тъмносиния блейзер със златни копчета. Не мигвате по цяла нощ, унесени в сексуалните си фантазии, които биха изчервили и най-ловките любовници, останали в историческите анали. Правите такава сладка любов, че сте на крачка от изпадането в хипергликемична кома. Само дето той не подозира грам, че вие бродирате върху чаршафите общите ви инициали.

„Щастливата” любов може да продължи, докато не „скъсате” с виртуалния си любим или докато не срещнете по-подходящ, при това реален наемател на сърцето ви. Истината е, че за да ви заобича някой, трябва да ви забележи. Не е нужно да хвърляте по него прашките си, нито пък да шарите входа му с любовни графити. Защото ако излъчваме посланието, че заслужаваме да бъдем обичани, ние ще бъдем. И ако някой предпазлив към любовта мъж се провали в това да ни разпознае като своя половинка, то не ни остава нищо друго освен да вирнем глава и да погледнем в посоката на онзи, който отдавна очаква да привлече взора ни.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s