Не мърдай! Дай да те погледам

Не знам за вас, но аз едно време много си играех на „Седморката на Блейк” в махалата. Бях нафуканата брюнетка Кали, която чевръсто телепортираше останалите деца във фантасмагорични реалности. Много ми се искаше наистина да се изпарявам в ефира на въздуха и за нула време да се озовавам на другата страна на Луната.
Когато пък започнах да се тормозя с перипетиите на Арабела и нейния сблъсък с даващата невидимост пелерина на Румбурак, мечтата ми за свръхестествени сили се промени в това да се ширя незабелязана от никого, за да мога да наблюдавам хората. И до ден днешен обичам да го правя. Взирам се в околните, опитвайки се да разбера какъв начин на живот живеят, какво ги тревожи, какво ги е зарадвало току-що.

И ей така ненадейно през годините се превърнах в съвършения воайор

Фотография: Stephen Bowler
Фотография: Stephen Bowler

Оня, средно безсрамният, който не знае свян, но пък зачита личното пространство дотолкова, доколкото му позволяват другите да си развее присъствието там.

Помня, че първият ми досег с реалното сексуално воайорство се случи във все още соц Чехословакия. Бях на летен лагер по есперанто, а базата, в която бяхме настанени, се използваше от местен мъжки волейболен отбор.
Ами да ви кажа, май досега по-красиви голи мъжки тела на живо не съм виждала. Батковците бяха, разбира се, височки, депилирани от горе до долу, с напращели мускули и с интересни за четвъртокласните ми очи буйни гениталии.
И така неусетно започна моето залитане към това да пускам по един поглед на съседите отсреща, които доста щедро предлагаха на показ пищността на телата си, любейки се на терасата понякога.

Крадешком да оглеждам жилавото тяло на монтьора в сервиза, облечен с гащеризон на голо. Да попивам жадно от плътската сила на един приятел на вуйчо, който разсичаше дървата за огъня с безпощаден замах.
Не броя за воайорство връхлитането в стая, в която се любят мои приятели. На това му казвам забързано нечукане… от моя страна. Ако чукам на всяка врата, която искам да отворя, със сигурност ще спестя на околните доста неловкост, а и на себе си, макар че аз обичам да наблюдавам любовта на другите.

Помня, че веднъж попаднах на любовните придихания на даскалката по физическо, която се опитваше да реши сексуалното уравнение на господина по математика. Така и не ги видях в поза „прескочикобила върху корен квадратен”, но пък за сметка на това се насладих на приказно звуково воайорство. Както повелява традицията – учителите трябва да те учат. Е, научиха ме как да крещя на воля мръсотии, когато около мен е претъпкано с народ.

Ама няма какво да се лъжем, всички сме си малко воайори. Повечето от нас си умират за по-разголенки секссцени. Зрителят в нас се чувства леко разочарован, ако любовната сцена свърши, преди да започне. Кой в днешно време се задоволява със свенлива целувка между двамата любовници. Ами то има повече плам в ухажването на две щуки, отколкото в някои от филмите, които съзерцаваме.
Само си представете „Вълкът от Уолстрийт” – последния шедьовър на Мартин Скорсезе, без неговите извънредно палави и наситени с пиперлива сексуалност сцени. Все едно да се възбудим от челе вълна за терлици.

Разбира се, процентът на мъжете надвишава три пъти и половина този на дамите, но със сигурност и ние гледаме порно. Аз поне обичам да си доставям такова воайорско удоволствие, най-малко заради идеята, че има толкова смели човеци, които причиняват странности на телата си, само и само да изживеят удоволствие. Или поне добре го изиграват тоя пусти му ти кеф.

Сексолозите твърдят, че воайорите са доста по-сексуално активни, отколкото хората, които не си падат да надничат в спалнята на другите.

Едно време имах доста социално активна съквартирантка, която често сменяше партньорите си. Няма да се правя на монахиня от Ордена на кармелитките, аз съм фен на свободната любов. Но по онова време размяната на плътски ласки на мацката, с която живеех, ми идваха в повече. Не за нещо друго, ами обитавах съседното легло и понякога ми беше доста трудно да имитирам хъркането на препил лос, опитвайки се да заблудя всички ни, че въобще не знам какво се случва около мен и че отдавна играя карти с Морфей. Ще излезе, че съжителството ми с въпросната дама ме е обременило съгледвачески, ама бих казала, че по-скоро ме е обогатило сензитивно.

Все още не съм успяла да се възбудя от операторките на секстелефоните, но пък особено ми въздейства, когато моите партньори вещо докосват члена си. Сякаш ми казват, че знаят какво правят и че ако слушам, този фалос може да ми подари изумителна наслада.

Хм, ще излезе, че заради пустото му воайорство може поне за кратко да бъда подчинена. Кой да знае?

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s